Интернет магазина на БГСЕКС стартира още през 2003 г., тогава като под-адрес на домейна bg-sex.com. В началото са продавани ДВД филми, парфюми и афродизиаци на билкова основа.

По-късно пред 2005 г. в секс магазина започват да се продава еротично бельо на фирмата Лег Авеню и секс играчки на американската фирма Пайп Дрийм.

В края на 2007 г. онлайн магазина се премества на отделен домейн www.hotshop.bg , а в началото на 2009 г. той вече има и модерен дизайн с видео ревюта на продуктите.

Към днешен ден еротичния магазин предлага над 500 артикула от американски производители, и около 100 модела еротично бельо.

Клиентите на магазина през годинити наброяват над 4000, а продадените стоки са два пъти повече.

Hot Shop – сексшоп за всеки.

Още биографии.

Владимир Ампов — Графа е български поп-певец.

Син е на музиканта Кирил Ампов. За първи път излиза на сцената на 10 години. Дебютният му албум е озаглавен — „Гумени човечета“ (1993). Три години по късно излиза вторият му албум „Зелен хайвер“. Третият е наречен „6 е по-добре“ и включва хита „Пачанга“. След това излизат хитове като „Токов удар“, „Глава“, „Белите гълъби“, „Давам всичко за теб“, „Имаш“, „Секс за пари“, „Дори да простиш“, „Ако има рай“, „Крадена любов“ в дует с Мария Илиева, „Обичам“ с Теодосий Спасов, „Слънце в очите ти“.

Графа пише песни за много от родните звезди — „Хотел“ за Руши Видинлиев, „Изгубено сърце“ за Савина, „Идваш към мен“ за Мария Илиева и много други.

През 2005 г. издаде и книга, наречена — „Белезите по гърба ми“.

През 2006 година Графа получава наградата за изпълнител на годината от годишните награди на БГ радио и телевизия ММ, както и приза за български композитор.
Дискография
1993 — „Гумени човечета“
1996 — „Зелен хайвер“
1998 — „6 е по-добре“
1999 — „Токов удар“ (саундтрак към мюзикъл)
2001 – „Давам всичко за теб“
2003 — „Секс за пари“ (сингъл)
2003 — „Искам те“ (албум)
2004 — „Ако има рай“
2004 — „Слънце в очите ти“ (саундтрак към филма „Морска сол“)
2006 — „Честно в очи“

Още биографии.

Франк Джеймс Лампард е популярен английски футболист и офанзивен полузащитник, станал известен по време на престоя си във Ф.К. Челси. Преди да премине в този клуб се състезава в друг лондонски отбор — „Уест Хем“. Редовен участник в мачовете на националния отбор на Англия. Лампард е работлив футболист с точен удар и пас. Той е втори капитан в Челси след Джон Тери. Отбелязъл е немалко голове като се има предвид поста му, а освен това има много асистенции.

Футболна кариера
Бащата на Лампард, Франк Лампард-старши, е играл преди за „Уест Хем“. Негов чичо пък е футболният мениджър Хари Реднап. Джейми Реднап е братовчед на Лампард. Вторият капитан на Челси стана и най-резултатния полузащитник в историята на клуба от Лондон.

Клубна кариера
Лампард-младши, подобно на съотборника си в „Челси“ Джо Коул, е продукт на школата на „Уест Хем“. Дебютира във Висшата лига през 1996 срещу „Шефилд Уензди“, а през 1997/98, след като играе за кратко в Суонзи през октомври 1995 — януари 1996 под наем за „Суонзи Сити“, е вече титуляр в „Уест Хем“. От 1998 до 2001 играе в „Уест Хем“, където отбелязва 23 гола в 148 мача.

През 2001 г. „Челси“ с мениджър Клаудио Раниери го купува за 16 милиона евро (11 милиона паунда) и Лампард играе през целия сезон с изключение на един мач. Разписва се 5 пъти в 37 срещи от Висшата лига и играе за Купата на УЕФА. През сезон 2002/03 повтаря своето постижение и не пропуска мач. Отбелязва 6 гола, а Челси се класира за Шампионската лига, тъй като се класира на 4-то място в Англия.

Сезон 2003/04 се оказва благополучен за Лампард и изявите му в средата на терена му донасят второ място за отличието „Футболист на годината“. Въпреки закупуването на много известни играчи от новия президент Роман Абрамович, Лампард показва постоянство в изявите си. Челси достига полуфинал за Шампионската лига и завършва на 1-во място в Англия.

През сезон 2006 той вкарва феноменален гол при равенството с Барселона-2:2. При една наглед безнадеждна топка той прехвърля В. Валдес и вкарва.

Национален отбор
Дебютира в националния отбор на 10 октомври 1999, когато Кевин Кийгън го извиква за мача на Англия срещу Белгия. Той обаче не попада в състава на Кийгън за злополучното за Англия Европейско първенство през 2000 г. Вместо това е капитан на младежкия национален отбор.

Избран е от Свен Горан Ериксон още на първия му мач като национален селекционер, но не получава повиквателна за Световното първенство през 2002. Играе обаче на квалификациите за Евро 2004, а в навечерието на финалите е извикан в националния отбор от Ериксон за сметка на Ники Бът. Отплаща се за доверието на Ериксон като отбелязва гол срещу Франция, но Англия губи с 1:2. На четвъртфинала срещу Португалия се разписва в продължението, но после отбора му губи след изпълнение на дузпи. Лампард, който реализира една от дузпите за Англия, попада в състава на звездите на това първенство и дели четвъртото място при голмайсторите на Евро 2004 заедно с Йон Дал Томасон, Зинедин Зидан, Хенрик Ларсон и Ангелос Харистеас.

Още биографии.

Той не е създаден на една тема ,в него има теми за всеки.
Ако обичате да четете новини в интернет ,можете да го направите ,също така ако искате да научите как се прави сайт ? или да научите как се работи с най-голямата програма за обработка на изображения „фотошоп“.

Има и много други уроци.
И все пак ако не се влечете от това ,можете да прегледате ревюта на най-новите телефони,да слушате музика ,или да видите кои са най-новите филми.

Ако искате пък да дискутирате хобитата си със съфорумците можете да го направите също,можете да разговаряте как си обучавате и храните домашните си любимци или пък да споделите ,какъв улов сте направили.

Това не е всичко ,не трябва да забравяме спорта в България ,можете да споделите какво тренирате ,какво сте тренирали или просто какъв спорт практикувате в свободното си време ,както и много други теми.

Всичко това можете да го видите в Svejo.org – Свежото място в интернет !

Още биографии.

Барак Хюсеин Обама II (на английски: Barack Hussein Obama II) е 44-ият и настоящ президент на САЩ от Демократическата партия Избран е на 4 ноември 2008 г. и встъпва в длъжност на 20 януари 2009 г. Барак Обама е първият афроамериканец в историята, който е избран на този пост.

Ранни години
Барак Обама е роден в Хонолулу, Хаваи през 1961 година. Неговите родители се запознават по време на следването си там. Баща му Барак Обама-старши е от Кения, а майка му Ан Данъм е бяла американка от Уичита, Канзас. Те се разделят, когато той е на 2 години и по-късно се развеждат. Бащата на Обама се завръща в Кения и успява да види сина си само още веднъж преди да загине в автомобилна катастрофа през 1982. След развода им майка му се омъжва за Лоло Суторо и цялото семейство се премества в родната му страна, Индонезия. Там Обама посещава училища в Джакарта, докато навършва 10 години. След това Обама се завръща в Хонолулу, където живее с родителите на майка си до завършването на средното си образование през 1979. Майката на Обама пристига в Хаваи през 1972 година за няколко години, но се връща обратно в Индонезия, за да завърши докторската си дисертация там. Тя умира от рак на яйчниците през 1995 година. Неговата баба по майчина линия умира само един ден преди изборите през 2008 година.

След гимназията Обама се премества в Лос Анджелис, където учи 2 години в университет. После се прехвърля в Колумбийския университет в Ню Йорк, където изучава политология и специализира международни отношения. Обама завършва университета през 1983 година и започва работа. Премества се 4 години по-късно в Чикаго, където ръководи проект за развитие на местна църковна структура, обхващаща 8 католически епархии.

През 1988 Обама е приет в Харвардски университет със специалност право. По време на втората година от следването си е избран за президент на университетското списание Harvard Law Review – това е първият случай, в който афроамериканец заема тази позиция и пресата обръща голямо внимание на този факт. По време на летните месеци работи в правни кантори в Чикаго. След завършването на Харвардския университет през 1991 се завръща в Чикаго.

През 1992 Обама започва да преподава конституционно право в Чикагския университет, където първо преподава като лектор (1992-1996), а по-късно като старши лектор (1996-2004). Успоредно с това работи в правна кантора, чиято дейност е съсредоточена в областта на гражданските права и икономическите взаимоотношения, до 2002 година.

Семейство
Барак Обама със съпругата си Мишел ОбамаБарак Обама се запознава с Мишел Робинсън през 1989 година в правната кантора, където той работи по това време, а тя е негов сътрудник. Двамата сключват брак през 1992 година. Първата им дъщеря се ражда през 1998, а втората през 2001 година.

Кандидат-президентска кампания
На 10 февруари 2007 в Спрингфилд Илинойс сенатор Барак Обама обявява, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на следващите президентски избори в САЩ през 2008 г. След като спечелва номинацията в оспорвана надпревара срещу Хилари Клинтън, Обама обявява за свой вицепрезидентски кандидат сенатора-ветеран от Делауеър Джо Байдън и се изправя срещу кандидат-президента на Републиканската партия сенатор Джон МакКейн.

На 4 ноември 2008 спечелва президентските избори срещу Джон МакКейн и е избран за първия президент от афроамерикански произход в историята на САЩ.

Встъпване в длъжност
Барак Обама полага клетва като президент на САЩ На 20 януари 2009 година, според американската конституция, в 12:00 часа американско време, EST (19:00 часа българско) Барак Обама официално встъпва в длъжност като 44-ят президент на САЩ. Това се случва няколко минути преди да положи клетва пред Джон Робъртс, председателя на Върховния съд на Съединените щати.

Още биографии.

Адолф Хитлер (на немски: Adolf Hitler) е политик, канцлер на Германия от 1933 и фюрер и райхсканцлер от 1934 до смъртта си; лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Хитлер е ветеран от Първата световна война и е награден с военни отличия. След това ръководи партията на нацистите във Ваймарска Германия. След като прави неуспешен опит за преврат и прекарва по-малко от година в затвора, Хитлер получава подкрепа за своята националистическа, антисемитска и антикомунистическа реторика. Нацистите екзекутират или убиват много от своите опоненти, преструктурират държавната икономика, модернизират войската и установяват тоталитарна националсоциалистическа диктатура. Във външната политика Хитлер се стреми към завладяването на Lebensraum – Жизнено пространство.

След германската инвазия в Полша през 1939, Великобритания и Франция обявяват война на Германия, което води до избухването на Втората световна война в Европа. Страните от Оста окупират по-голямата част от континентална Европа, както и части от Азия и Африка, преди да понесат военно поражение от Антихитлеристката коалиция. Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун. След по-малко от 24 часа двамата се самоубиват във фюрербункера.

Ранни години
Адолф Хитлер като бебе
Родословното дърво на Хитлер
Семейство
Семейството на Хитлер води началото си от Валдфиртел, австрийска област. На 7 юни 1837 година Мария-Анна Шикългрубер (в други, често руски източници, фамилното име се изписва Шекельгрубер от паричната единица шекел), баба на Адолф, ражда на 42-годишна възраст своя единствен син на име Алоис Шикългрубер. Не е посочен баща, макар Мария-Анна да е била омъжена (1842) за Йохан Георг Хютлер. Но Алоис остава с фамилията Шикългрубер и така той се води за извънбрачно дете чак до 39-годишнината си, тъй като вторият му баща така и не го признава приживе за свое дете.

Не е твърдо установено кой е дядото на Адолф Хитлер по бащина линия. Най-вероятното име, с издирването на което се заема Ханс Франк през 1942 година по поръчение на фюрера, е на един евреин на име Франкенбергер, при когото Мария-Анна е била наета като прислужница. Причината за тези съмнения са парите, които Франкенбергер изплаща на бабата на Хитлер няколко години след като тя напуска дома им.

Версия различна от тази на Франк и по ред обстоятелства водена за по-достоверна, твърди че Адолф Хитлер е продукт от пряко кръвосмешение. Според нея дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер (1807—1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, от където тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законният му брак по-късно става майка на Адолф.

При смъртта на заможния Непомук Хидлер (17 септември 1888), бащата на Адолф Алоис изненадващо се замогва. На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията Хитлер.

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл (1860 — 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря, Терезе, от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (? — 1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца — Алоис младши (1882 — 1956) и Ангела (1883 — 1949). Но за да се осъществи брака той трябва да отпрати Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.

Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря, Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от дифтерит.

Детство и юношество
На 20 април 1889 година, късно следобед в Браунау ам Ин (в тогавашна Австро-Унгария), на митническия инспектор Алоис и Клара (Клара е племеница на Алоис) Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-късно (вторият ден от Великден) кръщават Адолф Хитлер. Следователно, Адолф Хитлер е внук на Йохан Хидлер, който е баща на Алоис Хитлер и дядо на Клара. Т.е. Адолф Хитлер и майка му Клара Хитлер са внуци на Йохан Хидлер.

Адолф Хитлер (седналият вляво) по време на Първата световна войнаСемейството на Адолф често се мести от град в град – от Браунау ам Ин в Пасау, после в Ламбах, Леондинг и Линц. Адолф е добър ученик в началното училище, но в шести клас се налага да повтаря заради слаб успех. Учителите му казват, че няма „желание за работа“. В „Майн кампф“ той споменава с омерзение за свой съученик, „един евреин от Линц“, който винаги бил пръв. Изказвани са предположения, че става въпрос за Лудвиг Витгенщайн, станал по-късно известен философ, но за това няма сигурни доказателства. Все пак е известно, че двамата учат по едно и също време в училището и могат да бъдат видени на обща снимка на учениците.

Хитлер по-късно казва, че ниските му успехи в училище са знак на протест срещу баща му, който иска от сина си да направи кариера като митнически инспектор, но Адолф искал да стане художник. Алоис умира на 3 януари 1903 г., но след това учението на Адолф не потръгва. На 16 години той напуска гимназията и остава без диплома.

Между световните войни

Хитлер на парад на СА в Нюрнберг, 1935
Хитлер влиза в Судетенланд през октомври 1938 г. според Мюнхенското споразумение.След края на Първата световна война, в която участва като ефрейтор в германската армия, Хитлер се присъединява към реваншистките кръгове в Бавария. Той взема участие в Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., за което е осъден на 5 години затвор. Докато лежи зад решетките, Хитлер заедно с Рудолф Хес написва книгата „Моята борба“ („Майн кампф“). В нея той хвърля вината за поражението на Германия върху комунистите, капиталистите и евреите и крои планове за световно господство на арийската раса.

Благодарение на безспорните си ораторски заложби Хитлер се издига в йерархията на нацистката партия, която получава най-добри резултати на парламентарните избори през 1932 г., без да има абсолютно мнозинство. Президентът Хинденбург му възлага да стане канцлер, но поради невъзможността за сформиране на правителство са насрочени нови избори през март 1933 г. Смята се, че националсоциалистическото правителство, начело с Хитлер, организира през февруари подпалването на Райхстага, за което са набедени група комунисти, начело с българина Георги Димитров.

Хитлер продължава да потъпква демокрацията в Германия, като същевременно предприема мерки за социално-икономическо възстановяване на страната. Военно-индустриалният комплекс, който той създава, помага на Германия да преодолее следвоенната криза от Първата световна война. Западът разбира, че милитаризацията на страната води към нова война, но се надява Хитлер да се насочи на Изток към Съветския съюз. Така и става, но първо нацистите слагат ръка върху цяла Европа. В резултат на Мюнхенското споразумение от 1938 г. Германия получава от Чехословакия срещу обещание за „вечен мир“ населените с етнически немци Судети в западната част на страната. По-късно тя предприема аншлус (присъединяване) на Австрия и окупира без бой остатъчната част от Чехословакия

По времето на Втората световна война
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което започва Втората световна война. Хитлер и Сталин си поделят територията на Полша въз основа на протокола Молотов-Рибентроп. Въпреки съпротивата на западните Съюзници, за няколко месеца през 1940 г. хитлеристките войски окупират Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. През пролетта на 1941 г. експанзията продължава в Югославия и Гърция. На 22 юни Хитлер напада СССР в нарушение на пакта за ненападение, сключен със Сталин няма и 2 години по-рано.

Хитлер във Финландия за 75-ия рожден ден на Манерхайм, юни 1942
Новината за смъртта на Хитлер, май 1945 година.Тази инвазия, под кодовото име операция Барбароса първоначално постига големи успехи, като завзема обширни територии, включвайки Балтийските републики, Беларус и Украйна в това число и унищожаването на много руски сили. Поради липсата на ресурси, студената зима и оказаната яростната съпротива , германското настъпление спира до Москва (виж Битка при Москва), неуспявайки да достигне до бърз триумф над Съветския съюз, както се надява Хитлер. През декември 1941 г., след нападението срещу Пърл Харбър, САЩ влизат във войната на страната на Съюзниците и променят баланса на силите. През януари 1942 г. по заповед на Хитлер се провежда конференцията във Ванзее край Берлин, на която се планира окончателното решение на еврейския въпрос. В изпълнение на решенията започва строителството на лагери на смъртта, основно на територията на Полша.

През февруари 1943 г. хитлеристките войски са разгромени при Сталинград, с което ходът на войната се обръща. През юли Германия опитва последната си голяма офанзива при Курск (операция Цитадела), но не успява да пробие съветската защита и оттогава линията на фронта върви само на Запад до края на войната в Европа.

Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. в своя бункер в обкръжения от съветската армия Берлин заедно със съпругата си Ева Браун. Преди това той става причина за смъртта на близо 50 милиона души, в това число 9 млн. германци.

Още биографии.

Георги Седефчов Първанов е български политик и настоящ президент на Република България.

След като е избран за първи мандат на 18 ноември 2001, Георги Първанов полага клетва на 19 януари 2002. Официално встъпва в длъжност на 22 януари 2002. Преизбран за втори мандат на 29 октомври 2006 и полага втора клетва на 19 януари 2007. Официално встъпва в длъжност за втори мандат на 22 януари 2007. Преди да стане държавен глава той е историк към Института по история на БАН, нещатен сътрудник на Държавна сигурност под псевдонима Гоце, а впоследствие – председател на Българската социалистическа партия (1996-2001).

Ранни години
Първанов е роден в село Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник на 28 юни 1957 г. Израства в съседното село Косача, по-късно родителите му си преместват в Перник. Първанов е женен, с двама сина.

През 1975 г. Георги Първанов завършва математическата гимназия в Перник. През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“.

Научна кариера
През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. От 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992 — 1996 е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.

Георги Първанов е автор на няколко монографии и книги, на десетки научни статии. Сред тях са: „От Бузлуджа до театър ‘Корона’. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“.

Удостоен е със следните награди:

почетното звание доктор хонорис кауза на Прешовския университет — Словакия, Бакинския университет — Азербайджан, Ереванския държавен университет — Армения.
големия златен медал на Университета „Томаш Гарик Масарик“, Бърно, Чехия.

Политическа кариера
Член е на БКП/БСП от 1981 до 2001. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21 — 23 декември 1996) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1 — 2 май 1998) и на 44-ия конгрес на БСП (6 — 7 май 2000) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г.

Народен представител в 37-то (1994-1997), 38-то (1997-2001) и 39-то народно събрание. Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в 39-то Народно събрание.

Избран за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент на президентските избори през ноември 2001 г. Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде социален президент“. През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС се появяват мнения, че избирането му за президент е било незаконно.

Преизбиране за президент 2006
Гласуване по райони – първи тур, 22 октомври 2006През лятото на 2006 обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите през октомври 2006, като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и е подкрепена от БСП.

По време на кандидат-президентската кампания през 2001 отказва явяване на предизборен телевизионен дебат, а през 2006 се среща на дебат с Неделчо Беронов в Нова телевизия.

В първия етап на президентските избори на 22 октомври двойката Първанов-Марин получава 1 780 119 гласа от 6 450 920 избиратели според основните избирателни списъци. Поради ниската избирателна активност (под 50%), на 29 октомври се провежда балотаж между действащата президентска двойка и следващите в класирането, двойката Сидеров-Шопов. Първанов-Марин печелят втория етап с 2 050 488 гласа от общо 2 757 441 подадени и стават първите български президент и вицепрезидент, преизбрани за втори мандат.

Семейство
Георги Първанов е женен за Зорка Първанова. Те имат двама сина:

Владимир Първанов
Ивайло Първанов
Владимир Първанов завърши Френската гимназия, а Ивайло Първанов учеше в Италианския лицей в София.
Награди и отличия
Орден „Изключително почетно отличие“ (Ливан)
„Орден за граждански заслуги“ – колие (Испания)
Орден „Св. Цар Борис Кръстител“ I степен, Българската православна църква, 2003
„Орден на слона“ (Дания)
Голям кръст на „Кралския норвежки орден Св. Олаф“ (Норвегия)
„Орден на Серафима“ (Швеция)
Орден „Огърлица на независимостта“ (Катар)

Още биографии.

Иван Борисов Славков, наричан още Батето, е български спортен и обществен деятел свързван с комунистическата номенклатура.

Биография
Роден е на 11 май 1940 г. Завършва ВМЕИ. Спортува водна топка, като студент в отбора на Септември.

През 1966 г., едва на 25-годишна възраст остава вдовец, след като първата му съпруга, стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на самолет на БГА „Балкан“, пътуващ за Братислава. По време на комунистическия режим в България сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на Генералния секретар на БКП Тодор Живков. По-късно им се ражда син Тодор Славков.

От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на в. „Труд“. В края на 70-те години е ръководител на футбола в ПФК Левски (София). Назначен е за генерален директор на Българската телевизия (БТ) през 1972 г. Той остава на този пост до 1982 г., след което е избран за председател на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992 г. и 1994 г. През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 г.; през същата година е преизбран и за председател на БОК. През 2001 г. създава партия „Напред България“ по аналогия с партията на Силвио Берлускони „Форца Италия“, която обаче не успява да премине 4-процентната бариера и да влезе в Парламента.

Славков е носител на званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия (НСА) и е бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет.

На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за Орден „Стара планина“ първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет и приноса му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър Васил Иванов – Лучано. Указът на президента Георги Първанов за награждаване е издаден на 23 октомври. През февруари 2004 г. Славков е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски международни федерации.
Олимпийският скандал
Славков получава световна „известност“, след като скрита камера на телевизия BBC го заснема през 2004 г., заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „Радисън“, по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон Венчърс“ за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време по предаването на BBC „Панорама“, във филма „Да купиш Игрите“.

На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. Изпълкомът на МОК препоръчва изключването на Иван Славков, което е одобрено единодушно от всичките му 15 члена. На 24 май 2005 г. Жак Рох призовава Славков да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но Славков не прави това. На 7 юли 2005 г. на Сесията на МОК в Сингапур, Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет, след тайно гласуване, при което за изключването му гласуват 84 от членовете, 12 – против и 5 – въздържали се. Този акт автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място е избрана Стефка Костадинова. През октомври губи и поста президент на БФС, след като на редовен конгрес на съюза е заменен от Борислав Михайлов.

Още биографии.

Брад Пит (на английски William Bradley „Brad“ Pitt, Уилям Брадли „Брад“ Пит) e американски актьор носител на „Оскар“.

Ранен живот
Той е най-големият от трите деца в семейството. Майка му е учителка, а баща му има лична фирма за превози.

Заедно със семейството си Брад се мести в Спрингфийлд, Мисури, където изминават и училищните му години в Кискапу Хайскул. Детството му преминало спокойно: щастливо семейство, много приятели, излети, но имало нещо което го правело уникален – обожавал филмите! Брад бил абсолютно обладан от киното.

Завършва журналистика в университет в Мисури и напуска колежа два часа по-късно с кола, която се казва „Run around Sue“ като заминава за Калифорния. За него започва нов живот. Той е млад, амбициозен и има 325 долара в джоба си.

С малкото пари, които спестявал, ходел на уроци по актьорско майсторство. Първата роля, която получил, е роля на каубой през 1991 година във филма „Телма и Луиз“, но младата звезда се появява на екран само за 14 минути.

Не след дълго успехът идва с участието му в „A River Runs Through It“ и „Интервю с Вампир“ заедно с Том Круз и Крисчън Слейтър, което го изстрелва в списъците на най-търсените и скъпи актьори.

Кариера
Първата му работа е в телевизията, появявайки се епизодично в сериала „Далас“ (Dallas), в сапунения „Another World“, в „Growing Pains“ и в не за дълго задържалия се през 1990 година сериал на телевизия FOX „Glory Days“. През 1989 г. Брад Пит играе в ролята на Били Кентън, наркотично зависимия приятел на избягала тийнейджърка (в ролята – Джулиет Луиз) в телевизионната продукция на NBC „Too Young to Die“. Брад и Джулиет, която тогава е на шестнадесет – с девет години по-млада от него, започват връзка. Брад Пит прави филмовия си дебют през 1989 година в трилъра „Cutting Class“ и в тинейджърския „Across the Tracks“. Това е добър старт за бъдещата звезда.

Следва ролята на неустоимия стопаджия във филма на Ридли Скот „Телма и Луис“ (1991), с която грабва интереса на публиката и режисьорите. Комбинацията от чара на лошо момче и сексуалното излъчване му донасят славата на секс символ. Със следващите си няколко филма Пит се доказва в Холивуд не само като красиво лице. Появява се в „Услугата“ (1992) с Елизабет Макговърн, в „Johnny Suede“ (1992) и в наполовина анимирания „Cool World“ (1992). По-късно през същата година златното момче на Холивуд прави още една огромна стъпка към върха с главната роля във филма на Робърт Редфорд „Там тече река“. През 1993 година се снима отново с приятелката си Джулиет Луиз в „Калифорния (филм)“. Изобилстващ от агресия и насилие филмът не бе посрещнат добре от критиката. Скоро след филма двамата се разделят.

Със следващите си два филма Пит се опитва да разнообрази репертоара си: комедията „Флойд“ и „Истински романс“, където играе като хипар. Но следващата му голяма роля е във филма на Ан Райс „Интервю с вампир“ (Interview with the Vampire: The Vampire Chronicles) с участието на Том Круз. Филмът постига огромен успех с перфектната игра и на двете звезди. Следващите му изяви все повече затвърждават мястото му в Холивуд. В „Легенди за страстта“ (1994) – героична семейна драма, Пит е Тристан – романтичен герой, с дълги руси коси. Следва ролята на детектив по следите на сериен убиец в трилъра на Дейвид Финчър „Седем (филм)“. По време на снимките започва връзка с тогава неизвестната му партньорка Гуинет Полтроу. И двамата твърдят, че е било „любов от пръв поглед“. Останаха заедно за две години и половина и бяха една от най-известните холивудски двойки. През 1997 година, след седем месечен годеж се разделят. През 1995 година Брад Пит се снима в психологичния трилър на Тери Джилиъм „12 маймуни“ и печели Златен глобус за най-добър поддържащ актьор. Следва отново мрачен трилър – „Слийпърс“ (1996) и „Жив дявол“ на Алън Пакула, с Харисън Форд. После се снима в „Седем години в Тибет“ (Seven Years in Tibet) – амбициозен и скъп (17 милиона долара) проект, който, въпреки че се оказа разочарование от финансова гледна точка, е добър филм. Участва и в „Тъмната страна на слънцето“. Следващият му филм е над три часовият „Да срещнеш Джо Блек“ с Антъни Хопкинс.

След „Легенди за страстта“ списание „Пийпъл“ го обявява за „най-красивия жив мъж“. В допълнение певицата Мелиса Евъридж заявява: „Една нощ в компания на… да кажем лесбийки, бяхме в бар, където момчета играеха баскетбол в басейна. Бяхме зяпнали Брад и всички се съгласихме, че той би могъл да промени женското съзнание“. През 1999 участва отново във филм на Дейвид Финчър – кървавия психологичен хитов трилър „Боен клуб“ (Fight Club), заедно с Едуард Нортън.

Личен живот
Брад Пит поддържа няколкогодишна връзка с Гуинет Полтроу. Те се сгодяват през декември 1996, но двойката се разделя през юни 1997. Връзката се отразява нашироко в таблоидите. Разголени снимки на двойката, уловени от папараци, скандално се появяват в пресата.

Двукратният вече победител в класацията на „Пийпъл“ за най-сексапилен мъж се обвързва през 1998 година с Дженифър Анистън – звездата от „Приятели“ (Friends). Женят се на 29 юли 2000 г. в Малибу, Калифорния и живеят в Лос Анджелис. 2001 г. е отново много успешна за Брад. Снима се в „Гепи“ (Snatch) (2001) с Бенисио Дел Торо и режисьор Гай Ричи; романтичната комедия „Мексиканецът“ с Джулия Робъртс; „Бандата на Оушън“ и „Бандата на Оушън 2″ с Джордж Клуни, Джулия Робъртс, Анди Гарсия и Мат Деймън и в „Шпионски игри“ с Робърт Редфорд.

Говори се, че бракът му с Анистън приключва поради нежеланието и да има деца. Говорителят на Анистън отрича това. Други твърдят, че раздялата е заради Анджелина Джоли. Говорителят на Пит отрича и двамата се съгласяват, че между тях има „непреодолими различия“. Окончателно разводът е оформен на 2 октомври 2005 година.

След снимките на филма „Мистър и мисис Смит“ (Mr. & Mrs. Smith), Брад Пит вече е в компанията на Анджелина Джоли. Двойката веднага се кръщава от медиите „Бранджелина“ . Пит придружава актрисата в Етиопия през юли 2005, за да приберат осиновената и дъщеря Захара от тамошен приют. В края на 2005, Пит и Джоли посещават Пакистан два пъти, като посланици на UNHCR в подкрепа на жертвите на земетресение. На 2 декември 2005-а става ясно, че Пит търси начин легално да осинови двете деца на Джоли – сина Мадокс и дъщерята Захара, и да промени фамилните им имената легално на Джоли-Пит. На 19 януари 2006 г. съдия в щата Санта Моника, Калифорния, одобрява неговата молба.

На 27 май 2006 г. на Джоли и Пит им се ражда дъщеря в Намибия. Кръщават я Шайло Нувел Джоли-Пит (в превод „Спокойната“) През 2005 г. те осиновяват още едно дете Пакс Тиен, роден на 29 Ноември 2003 г. във Виетнам.На 12 Юли 2008 г. в болница на френската Ривиера се раждат близнаците Нокс Леон и Вивиан-Маршелин.

Брад Пит е един от най-активните поддръжници на изследвания срещу болести като СПИН. За ралика от много други холивудски звезди, той остава политически неутрален, като работи с членове и на двете водещи американски партии срещу бедността, болестите и глобалните екологични проблеми. Заедно с Боно, вокала на U2, Пит използва популярността си в кампании в Африка и е главния говорител на хуманитарната кампания „ONE“.

Още биографии.

Никол Пресковиа Еликолани Валиенте Шерцингер (на англ.: Nicole Scherzinger) е родена на 29 юни 1978 година. в Хонолулу (САЩ) и има хавайско-филипинско-руски произход.Тя е е американска актриса, фотомодел и певица.Израства в голямо семейство, майка и е известна танцьорка, когато Никол е на 6 г. семейството и се премества в Луисвил. Като малка тя казва, че е била грозно пате, но знае че е родена за певица. Родителите и я записват в училище по изкуствата, където Никол взима главната роля на почти всички музикални пиеси и развива таланта си. Продуценти я забелязват още там.

От няколко години насам певицата има планове за собствена соло кариера като през 2008 се очаква да издаде първият си албум [Her Name Is Nicole] върху който са работили продуценти като Timbaland , Will.I.Am , Akon и др.

Вокалистка е на Days Of The New и Eden`s Crush. През 2003 г. се явява на прослушване за Pussycat Dolls, където е приета. В групата участват заедно с Джесика Сута,Кармит Бахар, Мелъди Торънтън, Ашлей Робъртс и Кимбърли Уайът.

Още биографии.